......................................................................................................................................................................
На 29.11.1947 година ООН гласува разделянето на Палестина на две - за новосъздаване на Израел ( " Защото, ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен людете си Израил и Юда, казва Господ; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им, и ще я владеят." Еремия Глава 30 : 3 ) и за създаване на арабска палестинска държава - 12 хиляди кв.км. По този начин ООН решава да удовлетвори и евреите, и арабите. Но какво се оказва? Независима палестинска държава не може да бъде създадена, защото няма сила, която да обедини арабите в Палестина в самостоятелна държава, но най - вече причина за това се явява несъгласието на съседните арабски страни - Египет, Йордания и Сирия, които решават да си поделят Палестина. На следващия ден 30.11.1947 година Йордания изпраща войски в Палестина и окупира земи на още несъздадената арабска държава ( така нареченият днес "Западен бряг" ). Арабските държави сами осуетяват създаването на арабска държава в Палестина и отказват да уважат правото на арабския народ на Палестина да създаде своя държава.
Още преди приемането на резолюцията на ООН, Висшия арабски комитет ( ВАК ) публикува заявление, в което категорично отхвърля плана на световния форум : " Арабите никога няма да допуснат образуването на еврейска държава, било даже и на дюйм от палестинската земя. " В заявлението си арабите дори стигат до там, че да се заканват със саморазправа и кръвопролития : " При положение, че Палестина бъде разделена на две държави, линията на разделението ще се превърне в линия на огън и кръвта. " - това говори пред ООН Джемал Хюсеин, вицепрезидент на ВАК.
Започва войната между Израел и арабските страни от 1948 г. Отблъсквайки армиите на Арабската лига, Израел навлиза в територии на несъздадената арабска палестинска държава. При това положение идва и примирието. По - късно след 1950 година арабите започват да обвиняват Израел, че е завзел арабска територия. Това е вярно, но докато Израел действайки в своя защита е принуден да навлезе в тези земи, то за каква справедливост претендират Египет и Йордания,които са завзели територия от несъздадената Палестинска държава в размер на 6 хиляди кв.км., а Сирия е завзела част от Голанските възвишения, които са Израелска територия.
По - късно въпреки, че арабите подписват примирие с Израел, в действителност остават на старите си непримирими позиции - ликвидирането на Израел. През 1950 година Лигата на арабските страни подписва споразумение, с което се забранява на която и да е арабска държава да сключва мирно съглашение с Израел, защото с това с това би признала правото му на съществуване. Тогавашния генерален секретар на Арабската лига заявява: " Ние предприемаме една свещена война, която ще приключи само с поголовното унищожение на ционистката държава. Това ще бъде клане, за което историята ще си спомня, както за кланетата на древните монголци или кръстоносци. "
В следствие на войната стотици хиляди араби, живеещи в Палестина, се оказват извън пределите й измамени от приказките за бърза и лесна победа над евреите. По този начин възниква палестинския бежански проблем. През 1951 година ООН създава специална комисия ( УНРА ), натоварена " за целесъобразното интегриране на арабските бежанци в глобалните социално - икономически условия на Близкия изток.". Ралф Гелоуей - служител на УНРА описва отношението на арабските държави към проблема с бежанците "Арабските държави не са заинтересувани да разрешат проблема за палестинските бежанци. Те предпочитат да го поддържат като отворена рана, служейки си с него било за афронт за ООН, било като политическо оръжие срещу Израел."
През 1947 - 1950 година страните в света с изключение на арабските признават правото на съществуване на държавата Израел. С течение на времето " социалистическата общност " изоставя произраелската линия и постепенно заема неприязнена позиция спрямо израелската държава. Причината ? - Израел създава демократична държава. От 1955 до 1967 год. само на Египет, Сирия и Ирак са доставени над 2000 танка, 700 самолета, хиляди оръдия и др.. За арабите остава да чакат удобен момент да действат. През 1966 година е сключено сирийско - египетско съглашение за съвместни действия. През същата година в Кайро се срещат ръководителите на Сирия, Египет и Алжир,които обсъждат въпроси за укрепване и разширяване на военното сътрудничество. На 07.04.1967 год. на границана между Сирия и Израел се стига до въздушен бой между сирийски и израелски самолети. За арабските държави това е сигнала за окончателна разправа с Израел. На 13 май Египет съобщава, че Израел концентрира войски на границата между двете държави. Израел веднага поканва посланика на СССР в Израел да посети пограничната област и да се увери, че твърденията на Египет не са верни, но същия много "дипломатично" отказва. На 18 май египетските войски заемат позиции по протежението на израелската граница въпреки присъствието на "сините каски" от ООН, като с това демонстративно преустановяват тяхната дейност. На 21 май Ливан и Йордания съобщават, че са готови да съгласуват своите действия с ( ОАР ) Египет. Следва мобилизация в Израел. Межу 23 - 26 май английския външен министър Джордж Браун е на посещение в Москва, като се опитва да убеди съветското ръководство да повлияе на Египет. На 24 май по личното нареждане на президента на Египет - Насър заливът Акаба е затворен за израелски кораби и за кораби предназначени за него. В ООН този акт на Египет е оценен от мнозинството от заседателите като "казус бели" - повод за война. На 27 май сирийския президент Атаси говори по радио Дамаск: " Денят на решителната борба настъпи. Огънят, който вие носите в ръцете си ще изгори ръцете на Израел, ще го унищожи ". На 29 май Алжир изпраща войски за Близкия изток. На 30 май президентът на Тунис, Бургиба, съобщава, че Тунис е готов да участва във всички съвместни действия на арабските страни срещу Израел. Ирак започва да прехвърля войски по въздуха, които заемат позиции на Синайския полуостров по границата с Израел. На 02 юни, генерал Ахмед Махмуд, командващ египетско - израелския фронт,декларира
при завръщането си от посещение в Москва следното: " Сега арабския свят е вече напълно готов за борба".Тържествуващ, Насър заявява пред екзалтирания парламент: "Нашата най - съществена цел е да затрием Израел". Ахмед Шукейри,началник-щаб на йорданската армия и водач на палестинската организация, произнася реч в Източен Ерусалим: " Ще превърнем Израел на пепелище, от което не ще остане жива ни една - единствена еврейска душа, нито камък върху камък ". Радио Кайро, 04 юни: " От Тел Авив няма да остане камък върху камък. Нашите бомбардировачи ще постигнат изцяло обектите си.Ха, да видим накъде ще бягате сега, злочести ционисти? Няма да издържите два часа ". Радио Дамаск, 05 юни: " Литнете орли на майката родина! Бийте врага! Рушете, избивайте! Палете! Изколете враговете докрай! Захвърляйте вонящите им трупове в морето ". Цитираното е само капка от морето на омразата, ожесточеността и фанатизма.
В края на м. май израелските ръководители апелират в ООН за помощ. Израел търси помощ и закрила от световния форум, но не ги получава , защото 41 ислямски страни, подкрепяни от социалистическите, плюс някой от развиващите се имат други цели. Франция предлага среща на 4 - те велики сили, но след категоричния отказ на СССР, същата обявява неутралитет. Неутралитет, когато се подготвя унищожението на един народ?! ( Някой от Вас замислял ли се защо САЩ бяха атакувани от ислямистите ? Отговора е прост - заради подкрепата си за Израел, за правото на съществуване на израелския народ. Заради същата тази подкрепа Великобритания също бе атакувана. Истината е , че в момента Великобритания, САЩ и други държави сред които и България защитават в Афганистан, а и не само там ДЕМОКРАЦИЯТА, ХУМАНИЗМА и ЦИВИЛИЗОВАНИЯ СВЯТ от войнстващия ислям, чиято цел е налагането му като единствена религия в света, защото докато ние християните сме толерантни към другите религии, то за ислямистите всеки друговерец трябва да умре. В подкрепа на казаното ще посоча атентатите в Египетския курорт през месец юли 2005 г.при които загинаха много цивилни граждани. Исканията на терористите, изпратени на следващия ден бяха следните: " Евреите и християните да напуснат Египет "...?! Кратко и ясно. Дори Русия се превърна в цел на терористите - ислямисти след като не им позволи да наложат ислямско управление "шериата" в Чечня. Спомнете си театъра в Москва, болницата в Грозни, училището в Беслан както и много други.)
Съотношение на силите:
ЕГИПЕТ: армия - 310 хиляди, 1400 танка от които 100 Т 55 с електронен прицел, над 400 самолета Миг 21, Миг 23, Сухой. и др. Съветски ракети САМ 2.
СИРИЯ: армия - 115 000, 600 танка, 150 самолета.
ЙОРДАНИЯ: армия - 69 000, 250 танка, 60 самолета.
ИРАК: армия - 82 000, 300 танка, 140 самолета.
Арабски държави обещаващи активна подкрепа:
АЛЖИР: армия - 60 000, 120 танка, 150 самолета.
САУДИТСКА АРАБИЯ: армия - 50 000, 120 танка, 20 самолета.
КУВЕЙТ: армия - 5 000, 24 танка, 12 самолета.
ЛИВАН: армия - 12 000, 100 танка, 24 самолета.
ИЗРАЕЛ: армия - 60 000 редовна без запасняците ( в Израел се изисква военна повинност и от жените ), 150 самолета, 800 танка "Шърман" и "Патън" от втората световна война.
Така се подготвя унищожаването на една държава, но..... пророчествата говорят друго - след като Израел се е върнал отново в земите си и е създал своя държава, никога не ще бъде победен, независимо от кого, защото Израел трябва да съществува до Пришествието. " Но ти, Израилю ... Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най - далечните й страни ... Не бой се, защото аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна, Да! ще те подпра с праведната си десница. Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо,И като, че не са били. Защото аз, Господ твоя Бог, съм, който подкрепям десницата ти, И ти казвам; Не бой се, аз ще ти помогна." ( Исаия. Глава 41 : 8 - 13 )
На 02 юни в Израел е сформирано ново правителство. Министър на отбраната става Моше Даян. Още при първата си среща с представители на световната преса, той заявява : " Ние искрено предпочитаме щото арабските държави да зачетат нашето право на съществуване без да падат мъртъвци от наша или тяхна страна. Не се съмнявам, че ще съумеем да излезем от борбата победители". Като отговор идват думите на Насър, казани на 04 юни по случай ратифицирането на военния съюз с Ирак: " Решителният час на борбата ни срещу Израел най - после настъпи!Ние скоро ще покажем на света на какво са способни арабите и колко пари струват фасоните на Израел ".
За да има някакви шансове за успех в тази неравностойна битка Израел първи нанася удар, като изпреварва арабите с едно денонощие. На 05 юни 1967 година в 08 часа сутринта израелската армия започва изпълнението на военен план с кодовото библейско наименование "Гълъб". Израел прави това, което арабите са решили да направят 24 часа по - късно. Само след шест дни военни действия арабите са пред прага на пълен разгром, от който ги спасява ултимативното искане на СССР. На 09 юни, когато става ясно, че отново се провалят арабските завоевателни амбиции, в Москва се събират партийните ръководители на социалистическите страни. Те приемат резолюция,с която обявяват Израел за агресор и решават да скъсат дипломатическите си отношения с него ( с изключение на Румъния ).
Последствия от войната:
Египетската армия не успява да окаже съпротива. Оставя на бойното поле огромно количество първокласна бойна техника. Израел пленява 800 египетски танка, като 300 от тях дори не са дали по един изстрел. Пленени са 21 генерали и 8 000 офицери. Дълбоко ешалонираната египетска отбрана, изградена по съветски образец и под контрола на съветски военни специалисти е разбита след 36 часови сражения. Унищожени са 309 египетски самолета, пленени и разбити десетки хиляди военни коли, противосамолетни и полеви оръдия, боеприпаси, "катюши", ракетни установки. Хиляди тонове салами,меса,консерви,българско сирене и кашкавал, облекла, одеала, палатки и др. . Всичко което е необходимо за поддържането на седемте египетски девизии за няколко месеца. Милиарди рубли в това число левове лежат разпръснати по пясъците на Синайския полуостров, които можеха да бъдат дадени за просвета, здраве, икономика, просперитет. Стотици и хиляди арабски войници се загубват в пустинята. Малцина от тях имат късмета да видят израелска част. Израелските войници си поделят с тях вода, хляб, цигари, бонбони. Насочват ги накъде да вървят, за да стигнат до Суецкия канал. Израел няма нужда от повече пленници, тъй като вече има 8 000, необходими за размяната на 8 - те пленени израелски пилоти. Сирийската армия отстъпва труднодостъпните Голански възвишения, превърнати до навечерието на войната от съветски военни експерти в непревземаема крепост. Сирия губи 60 самолета, 70 танка унищожени и 40 пленени, стотици пленени и разрушени оръдия, пленени са и "катюши" , 1 000 са убитите и 500 ранените. Йорданската армия губи 29 самолета и хиляди убити, Йордания губи земите западно от река Йордан и източната част на Ерусалим. Целия град вече принадлежи на Израел. Така с цената на 20 000 убити войници и офицери, арабските ръководители и техните покровители плащат безумните си намерения. Израел в тази война губи 760 души и 19 самолета. Пророчествата указват, че никакви човешки средства вече не са в състояние да имат успех срещу Израел, защото, който воюва срещу него, воюва срещу намеренията на Бог. За съжаление нито арабите, нито техните покровители могат да проумеят факта, защо Израел побеждава вече в пет войни. Не успява и войната, която арабите подпалват на 06.10.1973 година. За 6 год. "социалистическия лагер" не само възстановява загубената военна техника на арабските армии от предишната война, но и ги насища с въоръжение до степен, че да са готови отново да воюват. Благодарение отново на бързата намеса на СССР арабите са спасени. Египетската армия се оказва пак пленена на Синайския полуостров. А израелските войски стоварени на западния бряг на Суецкия канал, могат да превземат Кайро, който е останал фактически без отбрана. Сирийците отстъпват към Дамаск. Това е ново потвърждение на неизбежността на пророчествата, за това, че човешките амбиции не могат да ги променят.
Пророчествата указват, че в бъдеще народите ще се обърнат срещу Израел и Ерусалим. " Защото ще събера всички народи На бой против Ерусалим;..."( Захария. Глава 14 : 2 )
Как ще стане това ?
След " октомврийската война " от 1973 година Близкоизточния конфликт навлиза в нова фаза.Става ясно, че само с военни средства не може да се разчита на успех срещу Израел. На състоялия се през месец март 1970 година 7 - ми конгрес на страните, износители на нефт - ОПЕК, прозвучават за първи път гласове, призоваващи към по - голямо използване на нефта като оръжие в полза на арабската кауза. В началото на месец март 1971 година арабските страни приемат решение да включат нефтената война в конфронтацията с Израел. От 1971 година до 1979 година, при едно и също равнище на изнасяния нефт печалбите на арабските страни скачат от 2 на 20 милиарда долара. През 1971 година един барел нефт е 2 долара, в края на 1980 година достига 40 долара, а 2005 година преминава границата от 60 долара. За сведение един барел нефт струва на производителите по - малко от 1 долар.
За всекиго е ясно, че колкото е по - развита една страна, толкова по - голяма нужда има от нефт. А такива са най - вече подкрепящите Израел "западни" страни. Очертава се тенденцията - цените на нефта според политическите отстъпки в полза на арабските страни. " Нефтената война " поражда енергийна криза в развитите страни. Някой по-нестабилни икономически държави надават първи гласове за компромиси. През 1977 година страните от ЕИО ( Европейската икономическа общност, сега членки на Европейския съюз ), след проведена конференция във Флоренция, изразяват новото си становище по Близкоизточния проблем - подкрепят искането на арабските страни Израел да върне безприкословно всички завзети земи.
Ерусалим заема централно място в политиката на арабите. Бившия министър-председател на Йордания Саад ал Джумаа заявява: " Проблемът за Ерусалим е от голямо значение не само за арабския свят, но и за останалите народи ". Още едно изявление този път от Раджай - бивш министър - председател на Иран : " Крайната цел на иранската армия не е свалянето на правителството в Багдад, а Ерусалим. Тук се намират свещени за всеки арабин места, които трябва да бъдат притежавани от исляма и контролирани от него ". ( В Ерусалим се намират златната Омарова и сребърната Ал-Акса джамии).
На 30 юли 1980 година ООН гласува резолюция за създаване на арабска държава в Палестина. 112 държави гласуват за арабската кауза, гласуват за ООП ( Организацията за освобождение на Палестина), чийто чл.1 от устава гласи: ООП е създадена, за да се бори до пълното унищожение на Израел, като създаде арабска държава върху цялата територия на Палестина. На 15.12. същата година в ООН са гласувани 5 резолюции,като и 5-те са срещу Израел.
Същата година в израелския парламент ( Кнесет ) е внесено предложение, в което се предлага Ерусалим да се обяви за "неделима и вечна столица на Израел ". Предложението е прието и става закон.
На 26 - 29 януари 1981 година в град Тайф, Саудитска арабия е проведена ислямска конференция. На нея е обявено, че Ерусалим става столица на несъздадената още арабска държава в Палестина.
Още за ООП. ООП е създадена на 28 май 1964 година и е призната от арабския свят " за действен и законен представител на палестинския народ ".
Трябва да се знае, че до 07.07.1982 година ООП не е провела нито един целенасочен удар срещу израелски военен обект.Напротив на съвестта й лежат хиляди убити цивилни граждани на Израел и на други държави. ООП нападат от засада случайни минувачи, коли и автобуси, залагат мини, хвърлят бомби. Слагат бомби в куфари и чанти и ги взривяват по спирки, автогари, оживени пазари. Сега все по - често използват т.н. камикадзе, които се самовзривяват на възможно най - оживени места.
Преди години по пътя между Тел - Авив и Ерусалим терористи от ООП устройват засада. Спират автобус, свалят пътниците и ги обезглавяват до един, без оглед на пол и възраст. Тяхно дело (на ООП) бе избиването на част от олимпийския отбор на Израел в Мюнхен през септември 1972 година. Тяхно дело е и нападението в чакалнята на Тел - Авивското летище. Убити са 70 и са ранени 200 души.
В една мартенска утрин на 1978 година петима араби слизат с лодки на израелския бряг. Спират автобус с пътници и убиват шофьора. След това спират още един автобус и с двата потеглят към Тел - Авив, като стрелят по пътя по всичко живо. В покрайнините на града пътят на терористите е препречен от барикада. След като разбират, че няма да могат да влязат в оживеният град, какъвто е бил плана им, взривяват автобусите с бомби и гранати и самоубивайки се убиват 38 пътника, а над 100 са ранени. А ето как това събитие е отразено в нашата преса : " Както съобщава палестинската информационна агенция в околностите на Тел - Авив е станало въоръжено стълкновение между отряд палестински партизани и части на израелската армия. По време на престрелката са убити над 30 войника ...". На 15 март Израел нанася възмезден удар по палестински бази в Южен Ливан, откъдето са дошли терористите и където се обучават.ООН веднага "заклеймява" този удар, без изобщо да спомене нещо за акта на терор на който е подложен преди това Израел. ( В Българска енциклопедия А - Я в информацията както за
Израел, така и за Ливан е записано - 1978 г. агресия на Израел срещу Ливан. Само толкова. И естествено за незапознатите с историята остава впечатлението, че Израел е агресор.)
През 1979 година петима палестинци нападат училище и вземат в плен десетки ученици. Поставят ултиматум на Израелското правителство за освобождаване на над 100 терористи. Проведена е акция за освобождаване на пленените ученици, но терористите успяват да убият 5 деца, а други 23 са ранени.
На 1 март 1980 година трима терористи преминават ливанско - израелската граница и достигат пограничен израелски град. По предварително разработен план те се добират до детските ясли. Нахълтват в помещенията в които спят дечицата и ги вземат за заложници - 20 деца на възраст от една до три години, плюс двама възпитатели. До правителството на Израел е изпратен ултиматум за освобождаване на над 90 заловени терористи. Ако исканията не бъдат изпълнени от 12 часа на обяд същия ден ще започнат да убиват по едно дете на всеки 4 часа. Това са "борците " на Палестина, това е техния морал. Да воюват срещу едва проходили деца! Израелските командоси провеждат акция по освобождаване на заложниците. Тримата терористи са убити, но са убити и 16 месечно дете, един от възпитателите и един командос.
През месец март 1982 година израелския посланик във Франция е застрелян. Зачестяват нападенията над погранични селища на Израел с "катюши" откъм Южен Ливан. Главен обект на нападенията става град Кирият Шмона. Израел предупреждава, че ще предприеме удар срещу базите на ООП ако не прекратят терора си.
В началото на юни същата година израелския посланик в Лондон е прострелян в главата. Заловени са няколко араби, специално дошли в Англия за атентата. Чашата на израелското търпение прелива. На 5 юни същата година израелската армия навлиза в Южен Ливан и след 36 часови боеве с палестинци и сирийски войски стига до Бейрут. В небето над Ливан се разразява гигантска въздушна битка между Израел и Сирия, в която участват стотици самолети. Свалени са 107 сирийски МИГ-23, МИГ-25, дори един МИГ-29 срещу ... 0 (нула) израелски. Как може да се коментира това? Палестинските терористични бази са унищожени.Заловени са 6 000 терористи. Останалите се спасяват с паническо бягство към Бейрут и на север от него. Между заловените се оказват и много терористи от Италия("Червените бригади"), ФРГ("Баадер-Майнхоф"), Испания ("Баските"), Ирландия, страни от Южна и Средна Америка. Оказва се, че Южен Ливан е място за подготовка на международен тероризъм. От заловени документи се разбира, че милиони долари, отпускани на ЮНЕСКО за подпомагане на гладуващите страни, за децата и други благородни дейности са отишли за оръжие и за подпомагане на ООП и други терористични организации. Нищо чудно, че САЩ, Англия и други страни отказват да плащат издръжка на ЮНЕСКО след тези разкрития. Но както се казва "нищо ново под слънцето".Не зная дали някой от вас си спомня, но това трябва да се помни - превземането през 2004? година на резиденцията на Ясер Арафат в Рамала. Там отново бяха открити документи доказващи, че големи суми валута отпуснати от Международни организации в помощ на палестинските граждани са били използвани за оръжие и терористична дейност от ръководството на ООП.
Но нека видим как са оценени от БАН ( Българската академия на науките ) отново в Българска енциклопедия А - Я събитията в Ливан. 1982 година - агресия на Израел срещу Ливан. Това е. Израел отново е описан като агресор.
Всички терористични действия на ислямистите не могат да бъдат описани тук, защото те са стотици дори може би хиляди. Колко ли престъпления има за които нищо не знаем? Колко мъка и страдания ?
Това, което трябва да стане ясно на всички е, че Израел няма и не може да върне земята на арабите, нито може да им отстъпи Ерусалим. Това, което Бог е решил, хората не могат да променят. Земите, които Израел добавя към своята територия са в резултат на агресията на арабските държави.Тези земи са присъединени по време на войни, войни, които са целяли завземането на цялата територия на Израел и неговото унищожаване. В крайна сметка Израел получава това, което предците му са владели и което Бог му е отредил.
"И аз ще върна от плен людете Си Израиля; Те ще съградят запустелите градове и ще ги населят,Ще насадят лозя и ще пият виното им, И ще направят градини и ядат плода им.И те няма вече да се изтръгнат от земята, Която им дадох, казва Господ твоя Бог."
( Амос. Глава 9 : 14 - 15 )
Какво ще стане след като се съберат всички народи на бой против Ерусалим ? " Тогава Господ ще излезе И ще воюва против ония народи Както воюва в ден на бой.", "И ето язвата, С която Господ ще порази всичките народи, Които са воювали против Ерусалим: Месата им ще тлеят докато още стоят на нозете си, Очите им ще се разтопят в ямите си, И езикът им ще тлее в устата им."
( Захария. Глава 14 : 3, 12 )